Архитектурно-музейният резерват „Царевец” е един от най-посещаваните туристически обекти България. Разположен е на хълма Царевец, който се намира в старата част на град Велико Търново./span>

Хълмът е обитаван още от III хил. пр. Хр. През V-VII в. н.е. тук се е намирал най-големият град на Византийската империя в провинция Долна Мизия - Зикидева.

През IX в. тук възниква старобългарско селище, което бързо се разраства. Изграждането на крепостната стена, която е запазена и до днес, започва през XII в. Стената е с дължина 1100 м, дебела на места до 3,40 м и висока над 10 м.

Крепостта е имала три входа, които се виждат и днес. Главният вход, който е бил отбраняван от кули, е разположен от запад. Вторият вход е т.нар. Малка порта (Асеновата) и се намира на северозападната крепостна стена. Третият вход - Френкхисарската порта, е в югоизточния край на крепостта и се охранявал от бойна кула. Тази кула е известна като Балдуиновата кула, на името на латинския император Балдуин Фландърски, пленен в битката при Одрин през 1205 г. от цар Калоян. Легендата разказва, че след битката Балдуин бил затворен в тази кула, където по-късно умира. В централната част на крепостта е разположен дворцовият комплекс - няколко постройки, обградени от вътрешна каменна стена, две бойни кули и два входа. Включва тронна зала, дворцова църква и царски покои.

През 1185 г., след като Търново е провъзгласено за столица на Второто българско царство, Царевец се превръща в нейно главно укрепление и дом за аристокрацията. Повече от 200 години в града кипи политически, икономически и културен живот, което го прави един от най-големите градове в европейския югоизток, а крепостта – най-важната в България. В най-северния край на Царевец се намира издаден към р. Янтра скален нос, който е известен като Лобната скала. През XI – XIV в. от нея в реката са били хвърляни предателите на държавата, а през XVI в. на това място е бил изграден манастир.

Изключително богатата 140-годишна история на музейното дело във Велико Търново, дава възможност за задълбочен и многостранен анализ на неговото развитие. Един кратък ретроспективен преглед на изминатия път позволява да се очертаят няколко основни етапа в изграждането, формирането и утвърждаването на музейната структура в града и региона.

В далечния вече 2 януари 1871 г. е направено предложение към читалище “Надежда” да се учреди музей на базата на частните колекции от старини на няколко родолюбиви търновци. Това е време, когато вече е осъзнато началото на периода, в който българинът активно и целенасочено обръща поглед към своето минало, в чийто послания се мъчи да открие и осмисли корените на своята народностна идентичност, за да мотивира националното си самосъзнание. Освобождението се превръща в най-мощния катализатор на този процес, който постепенно еволюира до формите на едно почти всенародно движение за издирване и опазване на паметниците от близкото и по-далечно минало. Основаното през 1879 г. Археологическо дружество е изразител на тези настроения и има своето важно място в събирането на старини през последните десетилетия на 19 век Първата музейна сбирка е подредена в края на 1914 г. В нея наред с останалите материали, постъпили и находките от разкопките на църквата “Св. 40 мъченици”. Времето между двете световни войни е свързано с дейността на Т. Николов. Тогава се взема решение за построяването на специална сграда за “библиотека, музей и художествена галерия”. Строителството й започва през юли 1940 и е завършено през 1953 г. И днес в нея се помещава Археологическия музей. Пак по това време за музеи са обявени родната къща на П. Р. Славейков и Хаджиилиевата къща в с. Арбанаси. Края на етапа съвпада с политическите промени от 1944 г.

Археологическият музей на Велико Търново представя експозицията „Търновград – столица на България XII – XIV век”. Изложените в нея археологически паметници илюстрират хилядолетната история и култура на Великотърновския регион. Най-голямо внимание е обърнато на периода, когато градът е столица на българската средновековна държава.

В първата зала на музея е представено развитието на поселищния живот в региона през най-дълбоката древност. Интерес представляват керамични съдове, оръдия на труда, оръжие, идолна пластика и др. Те са намерени в селищната могила в село Самоводене, селището в местността Качица, във Велико Търново, в Джулюница, в селищната могила при село Хотница, в селището при Хотнишкия водопад и в тракийското селище на хълма Царевец. Най-старите експонати са датирани от 5800 години пр.н.е.

Има и няколко уникални експоната – дъно на керамичен съд от неолита със знаци от предписмена система, златно халколитно съкровище от село Хотница, златни халколитни накити от пещерата при село Емен, четири колективни находки от оръдия на труда и оръжие от бронзовата епоха и находки от тракийската гробница при село Изгрев.

Експозицията във втората зала илюстрира историята на обособените през античността градски, военноадминистративни и икономически центрове и мястото им в културноисторическото наследство на България. Представени са големият градски център Никополис ад Иструм, рипмският военен лагер Нове край град Свищов, центровете за производство на художествена, битова и строителна керамика при Павликени, Бутово, Хотница, Бяла черква, тържищата Перитензиум и Дискодуратере, ранновизантийският град, разположен на хълмовете Царевец и Момина крепост. Най-голямо впечатление правят колекцията от керамични съдове и калъпи от II – IV век н.е., оброчни плочки с изображения на древногръцки, тракийски и римски божества, бронзова пластика, геми и камеи, изработени от скъпоценни и полускъпоценни камъни, накити и др.

Музеят “Възраждане и Учредително събрание” се намира в севрната част на площад “Съединение” в гр. Велико Търново. Експозицията е разположена в сграда на стария турски конак. Този архитектурен паметник е изграден през 1872 г. от големия възрожденски строител майстор Колю Фичето. Представлява кръстовидна сграда с арковидно оформен вход от север.

Теренът, върху който е изградена, е предопределил архитектурното и решение – от север етажите са два, а от юг – четири. През 1985 г. е завършена адаптацията на сградата с оглед предназначението и за музей. Експозицията е разгъната на три от етажите.На първия етаж са представени паметници илюстриращи развитието на християнското изкуство през периода на османското владичество. Централно място заема внушителната колекция от икони: от средата на XVI в., произведения на Тревненската живописна школа, икони-примитиви, произведения на първите академично школувани художници – Станислав Доспевски и Николай Павлович. В експозицията са показани творби на майсторите-резбари – царски двери, кръстове, апостолски фризове; църковна утвар; светогорски икони-щампи; плащеница от 1559 г.

В останалата част на залата е представено икономическото развитие на Търново и региона през епохата на Възраждането. Показани са предмети и документи, свързани със 17 от практикуваните в града 22 занаята – златарство, грънчарство, железарство, кожарство, шивачество, кожухарство и др. Илюстрирани са вътрешните и международни връзки на търновските търговци, както и зараждането на фабричното производство. Чрез макети и фотоси е показано развитието на архитектурата и строителството през епохата. Специално място е отделено на великолепните архитектурни паметници създадени от Уста Колю Фичето.

На втория етаж, чрез веществен и документален материал са представени етапите и най-важните моменти от национално-освободителната борба на населението от Търновския край през епохата на османското владичество – хайдушко движение, Първо и Второ Търновски въстания, Велчова завера, Хаджиставрева буна, въстание на капитан дядо Никола, действията на четите на Филип Тотю, Стефан Караджа, Хаджи Димитър, Априлското въстание, Руско-турската война от 1877–1878 г. Специално внимание е отделено на борбата за независима българска църква, развитието на образователното дело и читалищната дейност.На третия етаж е възстановена залата, в която е проведено Учредителното събрание в Търново през 1879 г., поставило основите в развитието на съвременна България.

Паметникът Асеневци е посветен на царете Асен, Петър, Калоян и Иван Асен II. Построен е през 1985 г., при навършването на 800 години от въстанието на братята Асен и Петър. Мечът, около който са разположени четиримата Асеневци, символизира мощта и възхода на средновековна България.

Асеневци са трима братя, които са управлявали България след освобождаването й от византийско робство. Първите двама – Асен и Петър са отдали живота си България отново да просъществува като самостоятелна държава, а брат им Калоян – тя да се превърне в една от основните сили в Източна Европа.